На днешната дата в историята - Роден е Асен Разцветников
снимка: pixabay.com
Помните ли този радостен детски публицист? Много от нас са израснали с приказките и стиховете му. За първи път научихме за алкохола, насилието и междучовешките връзки от неговите към този момент малко архаични произведения - е, несъмнено, с присъединяване на животни и карикатурни хора от селските истории.
Бащата на Разцветников е бил преподавател, само че са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела доста хубаво национални песни, които е научила от дядото на Асен — Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 година От 1917 година работи като свързочник в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а по-късно на гара Горна Оряховица. Учи славянска лингвистика в Софийския университет (1920 г.), по-късно посещава лекции по хармония във Виена и Берлин (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 година
Започва да написа стихове още като възпитаник. За първи път печата в сп. " Българан " под псевдонима Анри. Причисляван е към един от най-ярките представители на " септемврийската литература " дружно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му въздействия е първата му стихосбирка - " Жертвени клади " (1924 г.).
През 30-те години насочва множеството си старания към творчеството за деца, резултат от което са голям брой книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, измежду които „ Ода на Радостта “ от Фридрих Шилер - част от финала на „ Девета симфония “ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз.
Ще приключим с една от радостните му къси приказки, които ще ви напомнят детството.
Мързелана Гана
Рано стана Мързелана Гана — мрачно беше още под юргана.
Докато си огънец възпламени, Слънчо ми се дигна пет копрали; до момента в който смири свинята гладна, жежка пладня над земята падна.
Шъта Гана, наследник сукман размята — натопи се да си мий главата. Реса, дърпа, кле и жално дума — че изтърка два товара хума, че почупи гребени три коша, че проля оцет за триста гроша.
Свърши Гана — ах, додето свърши, Слънчо скри се зад зелени прави. Ей от равнища пристигна дядо Ради и от прага още й се свади:
— Мари, Гано, мари, чумо дърта, кривите ти зъби ще изкъртя. Пак ли през целия ден по седенки скита, та не сготви, та не меси пита?
Отговаря Мързелана Гана:
— Само туй ми, Божичко, остана — кой отдето пристигна, да се кара и от горната страна да ми дума „ остаряла “! Малко ми е, дето отзарана съм търчала морна, запъхтяна!
С тежки менци тичай до чешмата, от не знам къде мъкни дървата, па чупи ги, па подлагай плява, духай, духай, както духат двама… После ставай, тичай за корито — то пък, пусто, от зимъс немито! Тичай във килера чак за хума — ах, да бе ми пратил, Боже, чума!… Ами гребен? — Бърже и за гребен, той нали е най-вече потребен… Сядам най-подире да се мия — ха в този момент изхвърляй пък мръсотия!…
То да взема всичко да разправя, ще ми трябват дълги дни и здраве.
Вече ми се, майчице, доплака, а пък всичко все на мене чака. Аз да пипна, вредом аз да мина — Боже благи, да не съм машина!…
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
676 година — Доний става папа.
1789 година — Във Франция е национализирана огромна част от недвижимата благосъстоятелност на католическата черква.
1795 година — Френската гражданска война: Начало на ръководството на Директорията във Франция.
1912 година — Балканската война: Победа на българските войски в Люлебургазко-Бунархисарската интервенция.
1914 година — Първата международна война: Франция, Англия и Русия афишират война на Турция.
1917 година — Англия обвява Декларация Балфур, с която поддържа концепцията за еврейско определяне в територията на Палестина.
1920 година — В Питсбърг (САЩ) стартира да действа първата в света социална радиостанция.
1930 година — Хайле Селасие е коронован за император на Етиопия.
1936 година — Би Би Си стартира да излъчва телевизионни излъчвания с висока разграничителна дарба.
1947 година — Американският фабрикант и летец Хауърд Хюз прави в Лонг Бийч, Калифорния, къс (1,6 км) тестов полет на транспортния хидроплан Hughes H-4 Hercules, който е с най-големия досега обсег на крилата (97,51 м).
1949 година — Индонезия получава национална самостоятелност.
1953 година — Пакистан е провъзгласен за ислямска република.
1955 година — Списанието Билборд разгласява за първи път класацията Топ 100.
1956 година — Правителството на Унгария декларира, че страната излиза от Варшавския контракт и се обръща към Организация на обединените нации и западните страни за помощ при влизане на войски на Съюз на съветските социалистически републики на територията на страната.
1963 година — Президентът на Южен Виетнам, Нго Дин Дием, е погубен след извършения боен прелом в страната.
1965 година — 31-годишният американски квакер Норман Морисън се самозапалва пред Пентагона в символ на митинг против присъединяване на Съединени американски щати във Виетнамската война.
1965 година — Албанския водач Енвер Ходжа декларира, че страната прекратява близки контакти със Съюз на съветските социалистически републики и влиза в съюзнически връзки с Китай.
1988 година — В Интернет се появява първият компютърен червей, основан от Робърт Морис.
2000 година — На Международната галактическа станция идва първият екипаж.
2001 година — Състои се премиерата на анимационния филм Таласъми ООД.
2004 година — Джордж Уокър Буш е определен в Съединени американски щати за втори президентски мандат.
Родени
1699 година — Жан-Батист-Симеон Шарден, френски художник († 1779 г.)
1755 година — Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара († 1793 г.)
1766 година — Йозеф Радецки, австрийски офицер († 1858 г.)
1795 година — Джеймс Полк, 11-и президент на Съединени американски щати († 1849 г.)
1815 година — Джордж Бул, британски математик и мъдрец († 1864 г.)
1843 година — Марк Антоколски, съветски ваятел († 1902 г.)
1844 година — Мехмед V, султан на Османската империя († 1918 г.)
1854 година — Исидор Гунсберг, английски шахматист от маджарски генезис († 1930 г.)
1858 година — Димитър Петков, министър-председател на България († 1907 г.)
1861 година — Вичо Диков, български боен деятел († 1928 г.)
1865 година — Уорън Хардинг, 29-и президент на Съединени американски щати († 1923 г.)
1883 година — Пенчо Златев, министър-председател на България († 1948 г.)
1893 година — Батиста Пининфарина, италиански авто дизайнер († 1966 г.)
1897 година — Софрониий Доростоло-Червенски, български свещеник († 1995 г.)
1904 година — Никола Мавродинов, български академик († 1958 г.)
1906 година — Емил Коралов, български публицист († 1986 г.)
1906 година — Лукино Висконти, италиански режисьор († 1976 г.)
1911 година — Одисеас Елитис, гръцки стихотворец, Нобелов лауреат през 1979 година († 1996 г.)
1913 година — Бърт Ланкастър, американски артист († 1994 г.)
1929 година — Ричард Тейлър, американски физик, Нобелов лауреат през 1990 година
1931 година — Николай Генчев, български историк († 2000 г.)
1932 година — Мелвин Шварц, американски физик, Нобелов лауреат през 1988 година († 2006 г.)
1932 година — Стоян Ристески, публицист и историк от Република Македония
1938 година — Дейвид Лейн, американски неонацист († 2007 г.)
1938 година — София Гръцка, кралица на Испания
1940 година — Богдан Богданов, типичен лингвист, академични управител
1945 година — Иван Газдов, български художник
1946 година — Алън Джоунс, австралийски водач от Формула 1
1949 година — Лоис Бюджолд, американска писателка
1950 година — Любомир Любоевич, сръбски шахматист
1952 година — Азиз Йълдъръм, президент на Фенербахче
1953 година — Велислава Дърева, българска журналистка и публицистка
1954 година — Август Крейс III, неонацистки водач
1956 година — Мария Каварджикова, българска актриса
1959 година — Игор Срамка, словашки футболен арбитър
1959 година — Нотис Сфакианакис, гръцки музикант
1962 година — Трайко Веляноски, политик от Република Македония
1963 година — Рон Макгавни, американски музикант
1965 година — Шах Рук Хан, индийски артист
1967 година — Звонимир Солдо, хърватски футболист
1968 година — Саманта Ферис, канадска актриса
1969 година — Реджиналд Арвизу, американски басист (KoЯn)
1973 година — Марисол Никълс, американска актриса
1974 година — Нели, американски рапър
1957 година - Богомил Бонев, български политик
1990 година - Кендъл Шмит, артист и артист
Починали
1715 година — Шарлота декор Брауншвайг-Люнебург, немска принцеса (* 1694 г.)
1877 година — Фридрих декор Врангел, пруски военачалник (* 1784 г.)
1881 година — Аверкий Попстоянов, български свещеник (* 1801 г.)
1905 година — Иван Сеченов, съветски физиолог (* 1829 г.)
1940 година — Тодор Йончев, български преподавател (* 1859 г.)
1945 година — Димитър Мишайков, български правист (* 1883 г.)
1950 година — Джордж Бърнард Шоу, английски драматург, Нобелов лауреат през 1925 година (* 1856 г.)
1963 година — Нго Дин Дием, президент на Южен Виетнам (* 1901 г.)
1975 година — Пиер Паоло Пазолини, италиански кинорежисьор (* 1922 г.)
1992 година — Трайко Запрянов, български невролог (* 1904 г.)
1994 година — Гриша Филипов, министър-председател на България (* 1919 г.)
2000 година — Симеон Симеонов, български футболист (* 1946 г.)
2002 година — Чарлс Шефилд, американски публицист, роден във Англия (* 1935 г.)
2004 година — Тео ван Гог, холандски кинорежисьор (* 1957 г.)
Празници
Бразилия, Венецуела, Еквадор, Мексико и Португалия — Ден на мъртвите (Задушница)
Либерия — Ден за благодарност
Помните ли този радостен детски публицист? Много от нас са израснали с приказките и стиховете му. За първи път научихме за алкохола, насилието и междучовешките връзки от неговите към този момент малко архаични произведения - е, несъмнено, с присъединяване на животни и карикатурни хора от селските истории.
Бащата на Разцветников е бил преподавател, само че са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела доста хубаво национални песни, които е научила от дядото на Асен — Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 година От 1917 година работи като свързочник в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а по-късно на гара Горна Оряховица. Учи славянска лингвистика в Софийския университет (1920 г.), по-късно посещава лекции по хармония във Виена и Берлин (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 година
Започва да написа стихове още като възпитаник. За първи път печата в сп. " Българан " под псевдонима Анри. Причисляван е към един от най-ярките представители на " септемврийската литература " дружно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му въздействия е първата му стихосбирка - " Жертвени клади " (1924 г.).
През 30-те години насочва множеството си старания към творчеството за деца, резултат от което са голям брой книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, измежду които „ Ода на Радостта “ от Фридрих Шилер - част от финала на „ Девета симфония “ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз.
Ще приключим с една от радостните му къси приказки, които ще ви напомнят детството.
Мързелана Гана
Рано стана Мързелана Гана — мрачно беше още под юргана.
Докато си огънец възпламени, Слънчо ми се дигна пет копрали; до момента в който смири свинята гладна, жежка пладня над земята падна.
Шъта Гана, наследник сукман размята — натопи се да си мий главата. Реса, дърпа, кле и жално дума — че изтърка два товара хума, че почупи гребени три коша, че проля оцет за триста гроша.
Свърши Гана — ах, додето свърши, Слънчо скри се зад зелени прави. Ей от равнища пристигна дядо Ради и от прага още й се свади:
— Мари, Гано, мари, чумо дърта, кривите ти зъби ще изкъртя. Пак ли през целия ден по седенки скита, та не сготви, та не меси пита?
Отговаря Мързелана Гана:
— Само туй ми, Божичко, остана — кой отдето пристигна, да се кара и от горната страна да ми дума „ остаряла “! Малко ми е, дето отзарана съм търчала морна, запъхтяна!
С тежки менци тичай до чешмата, от не знам къде мъкни дървата, па чупи ги, па подлагай плява, духай, духай, както духат двама… После ставай, тичай за корито — то пък, пусто, от зимъс немито! Тичай във килера чак за хума — ах, да бе ми пратил, Боже, чума!… Ами гребен? — Бърже и за гребен, той нали е най-вече потребен… Сядам най-подире да се мия — ха в този момент изхвърляй пък мръсотия!…
То да взема всичко да разправя, ще ми трябват дълги дни и здраве.
Вече ми се, майчице, доплака, а пък всичко все на мене чака. Аз да пипна, вредом аз да мина — Боже благи, да не съм машина!…
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
676 година — Доний става папа.
1789 година — Във Франция е национализирана огромна част от недвижимата благосъстоятелност на католическата черква.
1795 година — Френската гражданска война: Начало на ръководството на Директорията във Франция.
1912 година — Балканската война: Победа на българските войски в Люлебургазко-Бунархисарската интервенция.
1914 година — Първата международна война: Франция, Англия и Русия афишират война на Турция.
1917 година — Англия обвява Декларация Балфур, с която поддържа концепцията за еврейско определяне в територията на Палестина.
1920 година — В Питсбърг (САЩ) стартира да действа първата в света социална радиостанция.
1930 година — Хайле Селасие е коронован за император на Етиопия.
1936 година — Би Би Си стартира да излъчва телевизионни излъчвания с висока разграничителна дарба.
1947 година — Американският фабрикант и летец Хауърд Хюз прави в Лонг Бийч, Калифорния, къс (1,6 км) тестов полет на транспортния хидроплан Hughes H-4 Hercules, който е с най-големия досега обсег на крилата (97,51 м).
1949 година — Индонезия получава национална самостоятелност.
1953 година — Пакистан е провъзгласен за ислямска република.
1955 година — Списанието Билборд разгласява за първи път класацията Топ 100.
1956 година — Правителството на Унгария декларира, че страната излиза от Варшавския контракт и се обръща към Организация на обединените нации и западните страни за помощ при влизане на войски на Съюз на съветските социалистически републики на територията на страната.
1963 година — Президентът на Южен Виетнам, Нго Дин Дием, е погубен след извършения боен прелом в страната.
1965 година — 31-годишният американски квакер Норман Морисън се самозапалва пред Пентагона в символ на митинг против присъединяване на Съединени американски щати във Виетнамската война.
1965 година — Албанския водач Енвер Ходжа декларира, че страната прекратява близки контакти със Съюз на съветските социалистически републики и влиза в съюзнически връзки с Китай.
1988 година — В Интернет се появява първият компютърен червей, основан от Робърт Морис.
2000 година — На Международната галактическа станция идва първият екипаж.
2001 година — Състои се премиерата на анимационния филм Таласъми ООД.
2004 година — Джордж Уокър Буш е определен в Съединени американски щати за втори президентски мандат.
Родени
1699 година — Жан-Батист-Симеон Шарден, френски художник († 1779 г.)
1755 година — Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара († 1793 г.)
1766 година — Йозеф Радецки, австрийски офицер († 1858 г.)
1795 година — Джеймс Полк, 11-и президент на Съединени американски щати († 1849 г.)
1815 година — Джордж Бул, британски математик и мъдрец († 1864 г.)
1843 година — Марк Антоколски, съветски ваятел († 1902 г.)
1844 година — Мехмед V, султан на Османската империя († 1918 г.)
1854 година — Исидор Гунсберг, английски шахматист от маджарски генезис († 1930 г.)
1858 година — Димитър Петков, министър-председател на България († 1907 г.)
1861 година — Вичо Диков, български боен деятел († 1928 г.)
1865 година — Уорън Хардинг, 29-и президент на Съединени американски щати († 1923 г.)
1883 година — Пенчо Златев, министър-председател на България († 1948 г.)
1893 година — Батиста Пининфарина, италиански авто дизайнер († 1966 г.)
1897 година — Софрониий Доростоло-Червенски, български свещеник († 1995 г.)
1904 година — Никола Мавродинов, български академик († 1958 г.)
1906 година — Емил Коралов, български публицист († 1986 г.)
1906 година — Лукино Висконти, италиански режисьор († 1976 г.)
1911 година — Одисеас Елитис, гръцки стихотворец, Нобелов лауреат през 1979 година († 1996 г.)
1913 година — Бърт Ланкастър, американски артист († 1994 г.)
1929 година — Ричард Тейлър, американски физик, Нобелов лауреат през 1990 година
1931 година — Николай Генчев, български историк († 2000 г.)
1932 година — Мелвин Шварц, американски физик, Нобелов лауреат през 1988 година († 2006 г.)
1932 година — Стоян Ристески, публицист и историк от Република Македония
1938 година — Дейвид Лейн, американски неонацист († 2007 г.)
1938 година — София Гръцка, кралица на Испания
1940 година — Богдан Богданов, типичен лингвист, академични управител
1945 година — Иван Газдов, български художник
1946 година — Алън Джоунс, австралийски водач от Формула 1
1949 година — Лоис Бюджолд, американска писателка
1950 година — Любомир Любоевич, сръбски шахматист
1952 година — Азиз Йълдъръм, президент на Фенербахче
1953 година — Велислава Дърева, българска журналистка и публицистка
1954 година — Август Крейс III, неонацистки водач
1956 година — Мария Каварджикова, българска актриса
1959 година — Игор Срамка, словашки футболен арбитър
1959 година — Нотис Сфакианакис, гръцки музикант
1962 година — Трайко Веляноски, политик от Република Македония
1963 година — Рон Макгавни, американски музикант
1965 година — Шах Рук Хан, индийски артист
1967 година — Звонимир Солдо, хърватски футболист
1968 година — Саманта Ферис, канадска актриса
1969 година — Реджиналд Арвизу, американски басист (KoЯn)
1973 година — Марисол Никълс, американска актриса
1974 година — Нели, американски рапър
1957 година - Богомил Бонев, български политик
1990 година - Кендъл Шмит, артист и артист
Починали
1715 година — Шарлота декор Брауншвайг-Люнебург, немска принцеса (* 1694 г.)
1877 година — Фридрих декор Врангел, пруски военачалник (* 1784 г.)
1881 година — Аверкий Попстоянов, български свещеник (* 1801 г.)
1905 година — Иван Сеченов, съветски физиолог (* 1829 г.)
1940 година — Тодор Йончев, български преподавател (* 1859 г.)
1945 година — Димитър Мишайков, български правист (* 1883 г.)
1950 година — Джордж Бърнард Шоу, английски драматург, Нобелов лауреат през 1925 година (* 1856 г.)
1963 година — Нго Дин Дием, президент на Южен Виетнам (* 1901 г.)
1975 година — Пиер Паоло Пазолини, италиански кинорежисьор (* 1922 г.)
1992 година — Трайко Запрянов, български невролог (* 1904 г.)
1994 година — Гриша Филипов, министър-председател на България (* 1919 г.)
2000 година — Симеон Симеонов, български футболист (* 1946 г.)
2002 година — Чарлс Шефилд, американски публицист, роден във Англия (* 1935 г.)
2004 година — Тео ван Гог, холандски кинорежисьор (* 1957 г.)
Празници
Бразилия, Венецуела, Еквадор, Мексико и Португалия — Ден на мъртвите (Задушница)
Либерия — Ден за благодарност
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ